Тази година пролетта е свенлива.
Бавно пристъпва. Дори колебливо.
Но в поглед наситено син – перуников

Безмълвна, безвидна, но мирна и тиха
понасяш се в полет да търсиш Жениха,
под чийто сияен божествен покров

Благодаря Ти, Отче мой, че Твоя Дух в света изпрати.
Без Него земното блаженство не би било възможно.
 

Жадувам да се запролети.
На момина сълза да заухае.
Духът ми в синия простор да полети.

Основната мисъл е заимствана от проповед на Негово Високопреосвещенство  Триадицкия Митрополит Фотий
Днес човекът иска да е сам.
Той си е самодостатъчен.