Тази година пролетта е свенлива.

Бавно пристъпва. Дори колебливо.

Но в поглед наситено син – перуников

потъвам и после отново пониквам.

И нося се плавно подобно на лилия –

бяла, самотна духовна флотилия

под напора лек на небесен пасат

към тихия пристан на горния свят.

Където е моят възлюбен Отец

и кроткият Син - Изкупител Агнец,

Светият Дух безспир животвори