по земните вечери летни,

които на тубероза миришат

и дишат с дъха на морето?

Дали в паметта носталгично

звучат водопади пенливи

и трепетен спомен за птичите

песни буди тъга във душите им?

Тъжат ли за изгреви медени,

за калинка, полазила в длан,

за цъфнали клончета, сведени

над селски прохладен сайвант?

Дали във душите им мъничко

таи се сребриста печал

по земните временни хубости,

които Отец е създал?

Не. Защото там няма ни болка, ни печал,

а всеки се наслаждава на онова, което

чисто, що не увяхва,съхранено на небесата.

Помяни нас, Господи, в небесното Си царство.

Амин.