Когато се умножават моите скърби в сърцето ми,

Твоите утешения услаждат душата ми.

Пс. 93:19

Господи,

в скутите на вечер благолепна,

в диплите на храмовия здрач

скърбите си вече аз не шепна

и не затулям в шепи своя плач.

Откакто с сълзи се покаях

и Ти отечески ме приласка,

сияен, дверите отвори раят

и радост като клонеста леска

в душата съвършено се разлисти

и слънце от любов ме осия.

В неговата светлина златиста

в трепет и захлас сега стоя.

И вече зная, Боже Светий, 

щом в скърби утешение даряваш,

поглеждаш милостно чедата клети

и мъката им в радост претворяваш.