Така непоетично ми е днес!

Сухо. Сиво. Прозаично.

В сърцето охладняло, Боже, влез!

Да го стоплиш. Понеже си човеколюбив и ме обичаш.

Че само Ти си извор на любов.

И само Ти си стих лиричен.

И на сърдечните скрижали свят надслов

можеш да изпишеш: „Обичам Те, мой Бог Троичен!“