който вятърът безжалостно подмята.

Щях да изсъхна или да изгния,

но никога не щеше да се вкореня

и плод да дам и да живея.

Сега съм клонче от стеблото й вековно,

което със сокове живителни тя храни

и Бог подрязва ме, за да завържа

и плод да принеса, и да налея.

За мен моли се, Майко свята,

никога да не се превърна в суха вейка,

а аз ще съм ти вечно благодарна

и вечно с обич ще ти пея.