Това синьо небе с бяла дантела!

С бели копринени нишки...

То е попило моите молитви,

молитвени стихове и тайни въздишки.

То е сякаш моят небефон,

с който се  свързвам с Бога,

то е сякаш и Божият дрон,

който записва всеки мой стон, смях и тревога.

Но дали е така, щом като някога

то ще се свие като свитък,

като старо наметало

и Бог на всичко ще сложи

ново начало?