Когато в небето издигат се гъвкави

слова като невми и аз моля се,

тогава в душата клонки разцъфват

и розовеят с цвят на магнолия.

Много нежно звучи твоето стихо Руми.
поздрав,
Дора

и в твоята душа, Дора!

Румяна

Не е в пръстта, не е в тревата,
дори не – в птичите гнезда,
Тя бликва първо във сърцата –
оттам започва Пролетта.

Разлиства пориви, надежди –
в най-ярки земни цветове.
С върбово клонче ни повежда
към люлякови брегове.

Сезон на обич и зачатие,
на мъдрост и на доброта –
с усещане за близко щастие
и за душевна чистота.

Честита и благословена Пролет!

Благодаря за споделената пролет, Ели! Тя наистина е такава, каквато си я описала.
Честита да е на всички ни!