Последният поклоннически пътепис,

който с Божията помощ ще напиша,

ще бъде странстването на духа – един ескиз

за пътуването ми към Бог Всевишни.

 

За лутането в бездуховната пустиня

е по-добре да не разказвам.

Благодаря на Бог, че я преминах,

макар и да не беше безнаказано.

 

Оттам нататък – кръстоносене

и падане, и ставане безкрай.

Кървят ми стъпалата босите.

Кончина христианска, Господи, подай!

 

Но ако нейде забележите

по пътя тесен кървави следи,

вдигнете взор към нежното

небе. Заслужила съм своите беди.

 

А след християнската кончина,

достигнала небесния чертог,

душата ми ще тръпне в благочиние

и поклон смирен пред своя Бог.

С възхита прочетох, Православие.
Толкова съдържателно и в красива форма!
Съвършен класически стих!
Почитания!

за високата оценка, талантлива поетесо. В поетичното творчество ти имаш по-високи постижения от мен и ти пожелавам още по-големи успехи!
С пожелание за вечерно вдъхновение:
Румяна

Възхитително и прекрасно! Четейки твоето стихо, в мен остана усещането, че преминах, през емоциите, които са те накарали да бъдеш така откровена в него.Благодаря ти за преживяването Руми.
Спокойна и благословена нощ.
Поздрави,
Дора