Нещо в гърдите ми, Боже, напира.

За Тебе, Всесвети, аз пак затъжих.

За Теб все недостатъчно време намирам.

На света съм робиня. Това ми тежи.

Не можах да отхвърля светското иго.

Не се отделих във свята обител.

Затова с Теб прекарвам късчета мигове

- златни прашинки, които отлитат.

На земята съм, Свети, за Небето копнея.

Във времето съм, но за вечност жадувам.

Неотлъчно от Теб и във Теб да живея,

а не да мечтая и не да мъдрувам.

И сега, щом смирена нощта, с черно расо

раменете ми крехки тихо покрие,

погледни във сърцето ми, Боже Всевластни,

там моя копнеж по Теб да откриеш.