Как чакам вечерния здрач,

когато всичко се умиротворява...

Когато тишината се разстила,

а моят копнеж кьм Тебе, Боже,

се носи във вечерния полъх.

И Ти, Свръх-същностният,

някъде от безкрая усещаш

пулса на моето сърце –

една малка незабележима точица,

която бие за Теб, моя създател,

и която излъчва любовта ми към Теб.

И Ти я улавяш, както и аз Твоята -

невместимата, която вмествам

в уж малкото си сърчице.

И това е моето земно блаженство,

за което Ти благодаря

и за което ще Те славя вовеки. Амин.