На един прием в Кремъл в началото на шейсетте години, на който присъствали и членове на Политбюро, един от тях се приближил до архиепископ Лука Войно-Ясенецки (световноизвестният хирург, който оперирал с расо) и хитричко подпитал, цитирайки уж „думите” на Гагарин: 

“Ето, наш, съветски човек излетя в Космоса и твърди, че там нямало никакъв Бог. Какво ще кажете за това?” На което архиепископ Лука Войно-Ясенецки отвърнал: “И аз съм правил стотици черепни операции, оперирал съм мозъка на стотици хора и също твърдя, че никъде не се натъкнах и на най-малката следа от ум. Което не изключва наличието на ума, нали?”

Бе нощ. А аз излязох босонога.

На пръсти пристъпих по Млечния път.

С надежда, че ще срещна Бога –

моя създател, твоя и на света.

Дълго бродих из вселената звездна.

Из галактики далечни се реех.

Лира докоснах, Лебед възседнах,

в шепа държах Касиопея.

Но пуст се оказа безкрайният космос.

Уморена се върнах. Прекрачих терасата.

Звънна алармата. Лъч мек ме докосна.

Бог с умиление ме гледаше от иконостаса.