И пак е благовремие.

Видимото изчезва.

Душата остава насаме с Бога.

Припада пред нозете Му

и тихо шепне своите прегрешения –

единствената преграда между нея и Отца.

И тя сякаш се топи от горещите сълзи.

Сякаш се свлича от въздишките, но стои.

Ала ето - пред лъчите

на Всемирната Любов не устоява.

Изпарява се. Няма я.

И блясва Слънцето на Божието Милосърдие.

Блясва Слънцето на Божията Благост и Снизхождение.

Боже мой и Отче мой!

Приеми ме - мене нищата и окаяната,

грешната и немощната,

и направи така, че никога

повече да не се отделя от Тебе!

Амин.