"Вложи свою жизнь в стихи, если хочешь ощутить универсальность жизни и быть с ней в гармонии.    Ты можешь анализировать песню, но не забывай петь. Критики поэзии живут и умирают, а поэты продолжают жить.    Анализ умерщвляет, песня оживляет. Только поэзия может воскресить прозу. Поэзия произросла из древа жизни, а проза - из древа познания.    Все мы говорим: ложь кратковременна, а истина вечна. Почему поэзия живёт дольше прозы, если не потому, что она ближе к истине, ближе к жизни? Соответственно, если вложить свою жизнь в песню, будешь ближе к истине, ближе к жизни". Святитель Николай Сербский      До читателя   Ще ме усетиш като дъх на фрезия, като топъл пролетен повей, като дух на вечна поезия и като стичащ се по челото елей.   Ще те помоля само за внимание - да ме отгърнеш и ме прочетеш, и в молитвено сърдечно съзерцание Светата Троица да почетем.   Че ако двама или трима, макар и във среднощен час, събрани сме във Божието име, тогава Той е също посред нас.     Яко с нами Бог   Свете тихий святыя славы, Безсмертнаго,
Отца Небеснаго, Святаго Блаженнаго, Иисусе Христе!
Пришедше на запад солнца, видевше свет вечерний,
поем Отца, Сына и Святаго Духа, Бога.
Достоин еси во вся времена пет быти гласы преподобными,
Сыне Божий, живот даяй, темже мир Тя славит.   И аз обичам „Свете тихий” и Господа да благославям. Вечерта в тамянни щрихи да ухае. Бога да прославям.   С трепет да потъна цялата в тайнствен свят оброк и в песента на Катедралата: „... Яко с нами Бог!” 03/16.03.2011 г.     Княжевската света обител „Покров на Пресвета Богородица”   Небето тук е пересто ветрило. С крила на ангели небесни то скрива тайното венчило на Бога с монахините–невести.   Небето тук отворен е прозорец. През него заедно със княжевския хлад светител Серафим Софийски чудотворец обителта облива със обилна благодат.   Небето тук е Богородичен покров. Под него бликат изворите чисти на тихата молитва и Христовата любов. И блестят сърца като мънисти. 11/24.01.2011     В храма   В небето залезът разлива неслитен цвят на цъфнала циклама. Примамва ме със сила дивна, но моят дух остава в храма.   Че тук пред погледите топли на Господа и Божията Майка стопяват се и чезнат мойте вопли. Сълзи отмиват всякоя утайка.   Духът Духа на Господа открива в покайния и тих молитвослов и с Този Дух Свети се слива и радва се на таен благослов.   О, таз блажена, тиха самота сред свещи, аналои и икони, витаеща над всяка суета, над залези, реклами и неони!   До утрото тук искам да остана така безмълвна, стихнала и няма. Ах, за затваряне ли час настана? Моля, заключете ме във храма! 24.02/09.03.2011 г.          Страх и любов   О, Господи! До мен Си всеки миг, а аз изплашена Те търся безспирно с шепот и със вик, вик, който космоса разтърсва.   Че туй е най-големият ми страх - от Тебе да не би да ме отлъчи лукавият или внезапен грях душата ми злодейски да замъчи.   Недей ме пуска, Господи, недей от Твоите Отечески обятия! Над всяка моя клетчица владей, над всяка моя мисъл и понятие!   Тъй себе си докрай предала на таз любов Богочовечна, космичните предели осияла, в нея да пребъда цяла вечност!   08/21.08.12.2010 Преп. Патапий          Поезията   Привличаш ме - гореща и магнитна. Привличаш ме – ефирна и добра. Във твоето небе съм птица и политвам. И волна, и с прободени ребра.   Изтръгваш ме от електронните прегръдки. От виртуалните пространства ме крадеш. И пиеш ме със жадни, едри глътки. И с благородни титли ме зовеш.   Жадуваш ме. Но аз за друг жадувам. И този друг е моят Бог. Молитвите ми – срещи са бленувани със Него, а не безсмислен монолог.   И ти за мен ще си останеш средство, с което се отправям към целта, а тя е най-богатото наследство – Божието Царство в вечността.   23.04/05.05.2011г.    След Сретение   В очите виолетови на вечерта, в очите й небесни, знаеш ли, познати стихове от песента чета. А тя е: „Ныне отпущаеши...”   Понеже всичко тук е мимолетно, понеже всичко тук е тление, вземи ме след молитвата ми сетна, вземи ме, Боже, след Сретение.   Та с Теб да съм във вечността, със Тебе, мой Пресвят Владико. Там Твойта светлина от светостта, от светостта Ти непрестанно блика.   И в Царството Ти няма тление. Ни ръжда, ни молец Го пояжда. Там вечно е Господнето Сретение и вечно Любовта се ражда.      Петдесетница   Величаем Тя, Живодавче Христе, и чтим Всесвятаго Духа Твоего,
Егоже от Отца послал еси Божественным учеником Твоим. (Величание на Петдесетница)   Сред шепота на орехови листи, сред лумналите пламъчета на Духа, във синева от православна мистика съзираме величествен върха.   Към него множество години една след друга стъпки се редят. През възвишения, поляни и долини към него хиляди души вървят.   Вървим натам, където бял се очертава и украсен стои Небесният Чертог и дето в непристъпна слава живее Вездесъщий Бог.   И в шепота на орехови листи сред свещи, аналои и цветя, величаем Те, Иисусе Христе и славим Твоя Дух, изпратен от Отца!      Старост Изнизаха се житно-сламени лета като мънисти. Изтляха пламенно-цикламени залези в лазури чисти.   Старост кротичко погали ме с погледи лъчисти. Във косите ми остави ми снопчета сребристи.   Пълни са лагунно-ведрите очи като тетрадки със хербарии от чувства-медните, вечно ароматни.   Не. Не се опитвам в бистрите хоризонти-картички да чета на прима виста бъдещето кратичко.   Стига ми да знам, че някъде в близката далечност Троица Света очаква ме. С Нея да съм вечно!   Амин.   01/14.03.2011 г.          Призванието на човеците   “От непрестанного созерцания безмерного величия Божия  они (Ангелы) находятся в непрестанном блаженном исступлении  и упоении и выражают его непрестанным славословием. Они пламенеют любовью к Богу и в самозабвении, при котором они существуют в Боге, а уже не в себе, находят неисчерпаемое и бесконечное наслаждение.”   Святитель Игнатий (Брянчанинов)   Господи, нали и ние сме призвани към Твойто съзерцание и славословие? И макар човеци да сме назовани, жадуваме това блаженство безусловно.   И като Серафими, Херувими и Престоли пред Тебе да стоим в забрава. За вечно благословение да молим и Твоето величие да славим.   Как искам от любов да пламенеем към Тебе - нашия пресвят Господ! И в упоение да пеем: “Свят, свят, свят Господ Саваот!”       Господи, дойди!   Ще дойдеш Ти в небето осияно от бели облаци и кръстното знамение - сноп светъл във сърцата изтерзани от дълги, дълги денонощни бдения.   Ще дойдеш като светкавица прорязала пространството от край до край, като слава вечна незалязваща, като рукнал топъл дъжд през май.   Ще дойдеш Ти – жадувано светосияние след много скърби, теготи, беди. Да бъдат наш’те светлини едно слияние! Да бъдат! Господи, дойди!        Покаяние   Горчи-и... Горчи грехът като отрова. И бързаш, бързаш да го изповядаш. Да се отвратиш, да се превърнеш в нова твар и от тежестта му вече да не страдаш.   На сърцето пъстрата си ракла да отвориш и извадиш бялата одежда. Благоговейно да застанеш във параклиса, со страхом Божиим и с надежда.   И в дреха от безплътно платно белено да стоиш безпаметно и с трепет; да здравей сърцето ти простреляно пред икони, стенописи благолепни.   Да бършеш тихо оросените ресници; да шепнеш зов молитвен към Спасителя; да целуваш на свещеника десницата - пред теб е сякаш Сам Лечителя…   10.05.2012г. Св. ап. и свмчк Симеон, сродник Господен           Сълзата на светител Серафим   Една сълза с лъчи от въжделения, сълза с лъчи от кремави надежди избликва от небесните селения. Над църквата ни тихо се процежда.   В душите ни попива като в пясък. Следата й ни свързва със небето. И от Разпятието сияен блясък прониква тихо във сърцето.   Сълза за нас Светителят проронва, сълза с лъчи от топли въжделения. Съмненията от душите ни прогонва. Изпълва ги с църковни песнопения.   И по следата на сълзата умилителна изкачваме се към небесната Родина. Като тамян издига се молитвата просителна - да се досегнем до небесната светиня.   07.06.2012г.       Литургийно утро   Ръце към въжделения несбъднати протягаме във светлия си сън. Зове мистично тихичко отвъдното. Приканва ни с камбанен звън.   След дълго лилиумно бдение, с тамянен дъх съня ни напоило, забързваме към утринни копнения, във храма тайнствено се притаили.   Запътваме се към светата Литургия – тих пристан във житейското море, където като Разбойника се молим ние: Помяни нас, Господи, во Царствии Твоем. 10.06.2012г.        От погледа Ти   От погледа Ти вечност ме облъхва. Тази вечност творя от мига, в който мойте устни копнежно въздъхнаха по своя Творец – мой Госптд и мечта.   От погледа Ти строгост ме пронизва. Тази строгост... – вселенски прохлад, който крепко челото ми близва и изпълва света с благодат.   От погледа Ти кротост ме обгръща. Тиха кротост – мъките на любовта, които сърцето ми в пламък превръщат, а сълзите – във майска роса.   От погледа Ти благост ме пропива - нектарна благост от юнски цветя, която тайнствено причастно ме опива и като ангел кара ме да полетя.   28.06.2012        Покайна въздишка   В арфена вечер не копнея за ласки. За шепот любовен среднощ не тъжа. От иконата светъл ликът Ти без маска ме гледа и Твойто слово звучи без лъжа.   Пухена утрин – лебедно нежна - туй не е отколешна моя мечта. Божият поглед с кротост се свежда над мен. В дух и истина звънва речта.   Не искам мечти и надежди порфирни тленно да раждат безброй чудеса, но искам въздишката моя ефирна  до Бога да стигне през вси небеса.   10.07.2012 г.      Молба до Ангела - хранител   Златист и грациозен листопад се стели в ранния следобед и пръска топла благодат от ръцете на Сина благоутробен.   О, колко милост ни даряваш и мир небесен, и покой!... С любов сърцата ни съгряваш и животвориш ни, Боже мой!   Да долетя до Тебе искам, до Твоя трон на Вседържител. В поклон пред Теб да падна нисък като смирен и предан небожител.   Но нямам ангелски крила, за жалост. Тежат ми тленни телеса. И дрехата ми не е бяла. Не съм за райски небеса.   О, Ангеле – хранителю небесен! Литни във райските простори! За тебе този път е лесен и с Господа умееш да говориш.   Падни пред Него със смирение и мойта благодарност Му предай; хвалата моя и благоговение и мойта преданост до край! 04.10.2012г.       След Свето Причастие   Просветля душата ми като зорница. Води кристални я обливат. И в светостта на целомъдрена девица ангели в крилата си я скриват.        Към Господа   Ще Те шептя, докато шепотът от устните извира и като гълъб бял в небето полети, за да Те търси нейде из Всемира, където Твойта слава като слънцето блести.   Ще Те рисувам в стихове и рими, докато стиховете от сърцето ми струят. През жарките лета и заскрежени зими искриците любов към Тебе ще горят.   Ще Те вдишвам с дъх на благовонно миро и духът ми ще се пълни с благодат. Пред олтара в църквата ще Те намирам, благославящ каещия се пред Тебе свят.   Ще Те преглъщам със частицата причастие и от кръвта Ти свята напоена, ще се къпя в светлината на небесно щастие – със Теб вовек в блаженство единена.        В градинката пред църквата   В небе, пролъчено от майски изгрев и благоухание на пролетни цветя, в сияйна, светозарна риза небесен Ангел тихо прелетя.   В градинката пред църквата приседна, до малко, русичко дете в очичките му бисерни погледна - какво ли може в тях да прочете?   О, в тях небесна радост грее и райско слънце в тях блести, хор херувимски тихо пее и светословие шепти.   Детето се усмихна сладко - небесен брат във Ангела позна: Какво ми носиш от небето, братко? И отговора бързичко узна.   Тъй Ангелът отвърна кратко и на ушенце прошептя: Благословение ти праща Татко. Главицата помилва и тихо отлетя.         Великопостно покаяние   Душе моя, душе моя, востани, что спиши? конец приближается, и имаши смутитися: воспряни убо, да пощадит тя Христос Бог, везде сы и вся исполняяй.   В притихналия храмов здрач единогласно със свети Андрей се молим - заради покайния ни плач прощение за нас, Христе, изволивай!   Пред Теб стоим след унеса смутени от страх от приближаващия край. Стани, стани от сънното разтление, стани, душа, пред Бога се покай.   И тайните на нашите сърца да се открият пред всевечната Лампада, да молим със ридание Отца за щедра милост, обич и пощада.   В притихналия храмов здрач единосърдно със свети Андрей се молим - заради покайния ни плач прощение за нас, Христе, изволивай!           21.03.2013 г.    Благовещение   Владичице наша Боговместима, днес начатък е на нашето спасение. Бог повиси Те повече от серафимите със силата на Свойто осенение.   Днес заедно със Теб ликуваме, Облажавана от всички родове, и Благовещение празнуваме във нашите последни векове.   Днес тайната от вечност се явява в едно градче на име Назарет - Син Божий Син на Дева става и пада клетвата над праотеца клет.   И не е страшен вече сатаната. Изпълни се Господният оброк - Бог въчовечи са тайно на земята. И ето – и вовеки с нас е Бог!