Ако трябва да посочим хора, които със силата на своята вяра и упование в Бога да ни служат като пример за подражание, то ние бихме могли да посочим стотици и хиляди от житийната и изобщо светоотеческа литература. Но ако трябва да посочим такива из средата на нашите близки и познати, то едва ли ще намерим лесно някого.

За мене обаче такъв пример бяха баба ми Сирма и дядо ми Перикъл по бащина линия. И двамата са родени в края на деветнайсети век в село Търлис, Неврокопско. И двамата са деца на български свещеници. И двамата преживяват последвалите четири войни: Балканска, Междусъюзническа, Първа и Втора световна. А дядо ми е и участник в четирите войни. Или, както баща ми се изразява за него: „Той носеше на плещите си четири войни.” В Балканската и Междусъюзническа войни, дядо ми участва като доброволец, мерач на тежка картечница, а в Първата и Втора световни войни като поручик, командир на рота. Общо осем години и десет месеца от живота си прекарва в окопите. След като го произвеждат офицер, прабаба ми Калина му зашива в куртката частица от Кръста Господен, а в джоба на куртката му слага преписан деведесети псалом. Какво обаче има в сърцето му? Там е скътано безмерното упование на Божието милосърдие и закрила. Той самият казваше: „Мене ме опази вярата в Бога.” И наистина, и от четирите войни той се завръща невредим. А какво ли не преживява на фронта? По време на Първата световна война три години и половина воюва в 38-ми Одрински полк на Орфански залив срещу англичаните, които имат превъзхождаща земна и морска артилерия и превръщат позициите ни в ад. Кара баир се тресе от артилерийската канонада. На бойното поле дядо ми обхожда траншеята и изхвърля откъснати ръце и крака, за да не се плашат войниците. На този фронт за една нощ от ужасите му побелява косата. Но Господ Бог е защитник и закрилник на всеки, който Му се уповава. След като няколко поредни пъти бойното охранение не се завръща от позициите си, войниците, които трябвало да застъпят, молят дядо ми да отидат преди това до полковия свещеник, за да се изповядат. Дядо ми казал: „Полковият свещеник е далече. Ще можете ли да се върнете преди да застъпите?” „Тъй вярно, ще се върнем.” – бил отговорът и дядо ми им се доверил и им разрешил. И действително, войниците се върнали навреме и споделили, че отецът не само ги изповядал, но ги и причастил. Този път бойното охранение, за най-голяма радост и всеобщо удивление, се завърнало невредимо.

По време на Първата световна война дядо се запознава с Димчо Дебелянов, който служи като подпоручик, ротен командир и с когото няколко пъти е разговарял. На неговата смърт дядо става очевидец отдалече. Той видял как блеснала на слънцето сабята на Димчо Дебелянов, повеждайки войниците в атака. „Димчо, Димчо, – помислил си дядо – така ли се встъпва в бой?” И наистина, веднага след това Димчо Дебелянов паднал, пронизан от вражи куршум в корема. Така е загинал един от любимите ми поети, с чиято лиричност от стиховете и до днес допълваме недостига на любов и нежност в сърцата си и който написа незабравимото стихотворение „Да се завърнеш в бащината къща...”

И докато дядо ми е на фронта, баба ми преживява бежанските неволи, следствие на войните. Тя три пъти бяга на север само с една торба хляб, но и с иконата на Пресвета Богородица от Света Гора, която никога не изоставя и която пазим и до днес. По нейните молитви, както казва баща ми, се връщат живи и здрави от фронта през Втората световна война дядо ми и тримата ми чичовци. А как се е молила? Нейната постоянна молитва била: „Господи, запази всички други, та и моите!” Трябва да  признаем, че този велик алтруизъм е не само непостижим за нас, днешните майки, но и неразбираем. Ето такава е била вярата, надеждата в Бога и любовта към Него на моите баба и дядо.

По молитвите на нашите баби и дядовци, по молитвите на нашите православни деди, да ни вразуми нас днешните малодушни, маловерни, коравосърдечни и блудни синове и дъщери Господ. Да ни вдъхне поне частица от тяхната мъжествена и неотстъпна преданост към Него, за да се завърнем и ние в Бащината кьща, макар и когато животът ни смирено гасне. Амин.