Понеже и тук Те откривам,
понеже и тук Ти си с мен –
укрепяваш ме, милваш ме,

 Ако обичаме ближния, който  е образ и подобие на Любовта,
то колко повече ще обичаме Самата Любов!

-          Бабо мравке, где така?
-         -  Тичам, Щурчо, за храна.
-          А, ти, где с таз гъдулка?

Господи!
Греховете ми безбройни
загрозяват моята душа.

Така непоетично ми е днес!
Сухо. Сиво. Прозаично.
В сърцето охладняло, Боже, влез!

Декември е. А в Църквата цъфтят лютичета.
Уж сняг вали, а пролет е.
Към храма водят стъпки на момичета.