Когато обгърне душата ти зрак,
и в тебе проплачат вечерни  цигулки,
ела, приседни пред домашния праг,

За някои си все неразбираемо.
За някои все тънеш във мъгли.
А аз със капка мед и късче крайщник,

Към светия апостол на любовта
“…и понеже беззаконието ще се умножи,
у мнозина ще изстине любовта”

Небето днес е Божи ирис.
Над мен сияе чисто, чисто...
И чувам в полъха стихири,