Оставих след себе си две крила,
 да съхнат кротко на стената!
 Ранимите дързост и слова,
 пропиха сълзите на хората!

 След себе си оставих любовта,
 да топли близки и далечни.
 Защото в свят на злоба и тъга,
 аз искам да останат... вечни!

 След себе си оставих същността,
 на една душа, без време помъдряла!
 И зрънцето надежда и лъчът светлина,
 че с желание и скръбта избледнява!