Дъжд-хала посред нощ плющи.

Като опашката на змей се вие.

Задъхват се уплашени души.

Паразити - грехове ги пият.

Стихия водна всичко потопи.

Нали потоп не ще да има вече? –

Вперват се в небето две очи.

О, Боже, и таванът ни протече!

Как сещат се за Него всички

в тез бедствени поройни дни!

И мислят, че една свещичка

прекъснат мост ще възсъедини.

Че с нея пак ще Го открият

захвърлен в прашните тавани.

Но никой даже не помисля,

че Той от тях очаква покаяние.