Добри приятели със тебе бяхме.

Срещахме се точно в пет.

Аз изгрева посрещах. После си шептяхме

един на друг истории безчет.

Ветровете ти с косите ми играеха.

А аз дъхът ти на дълбоки глъдки

вдишвах. Стихове ти ваех.

После се потапях в хладните прегръдки.

Шумящия ти глас обикнах.

И погледа ти незабравчен.

На пясъка едно приятелство поникна,

като екзотична дъхава подправка.

Но бързо лятото отмина.

За сбогуване настъпи час.

Ти две раковини подари ми

със записи на твоя глас.

Светът обаче своя дан поиска.

И понеже приятели добри със тебе бяхме,

затуй натръгване към мен изплиска