Изгаря мракът в пламъка на свещ.

И стичат се сълзите му от восък.

Не тук е адовата пещ,

но чу се хлипане и вопъл.

И тишина отново се разстла

като килим, осеян с шепоти.

На него Вседържител и Икономиса на кресла

претеглят покаяния и трепети.

Застанала във ъгъла, се сепвам,

щом в касичката на пангара

звънна нечия последна лепта

за свещ, която тъмнина изгаря.