Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.07.2017 06:40 - Разсъждения за смирението на мирянина
Автор: pravoslavie Категория: Поезия   
Прочетен: 701 Коментари: 2 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

            Всеки добър и усърден в духовните трудове християнин се стреми да постигне възможно най-голямо и искрено смирение пред Бога и всички по-високопоставени от него в духовната йерархия – ангели и човеци. Аз също се стремя, полагам усилия, но засега успехите ми не са удовлетворителни. Затова реших да поразсъждавам по този въпрос. За третата най-висша степен на смирение – смирението пред равнопоставените ще разсъждавам по-нататък.

Целта, към която се стремя, е да постигна такова смирение, че, когато Бог или духовният архипастир, или духовният ми отец поискат нещо да направя, аз да не се замислям, да не се колебая, да не се усъмнявам в тяхната правота, а още повече – да не противореча, да не се противопоставям, а веднага и с радост да изпълня казаното ми. Когато говорят или пишат на дадени теми, да не се усъмнявам в тяхното мнение и да не възразявам дори и наум.
Монасите наричат това отсичане на своята волята, т.е., да подчиниш волята си на Божията, която рядко ни се разкрива явно и пряко в конкретните ежедневни дела, но обикновено я предполагаме, като съотнасяме Божиите заповеди и наредби, разкрити ни в Божието слово или мъдростта на Светите отци към нашите конкретни обстоятелства и ситуации. Ако ние, поради нашата грехопаднала природа, поради отдалечеността си от Бога, поради несъвършеното си подобие с Него, не можем да съобразим нашата воля с Неговата, се обръщаме за съвет към нашите духовни отци. В някои случаи получаваме съвети и напътствия и без да сме ги търсили. Тях ги получаваме от любов на нашите отци към нас - да не грешим. За съжаление обаче, не винаги ги изпълняваме. Защо? Аз мисля, че това е защото убеждението, което определя нашите първични реакции в тези случаи, е, че и духовниците са човеци, и те също грешат понякога, тъй като безгрешен човек няма. Струва ни се, че точно тогава духовникът греши и ние не се съобразяваме с неговото мнение. За съжаление обаче, ние, обикновените миряни много рядко бихме могли да открием грешките, допуснати от духовниците. Техните грешки са забележими от равнопоставените им или по-висши духовници и от Самия Бог. В това съм се убедила от собствен опит. Колкото по-висш сан има духовникът, толкова по-изобилна благодат е излял Бог Свети Дух
(Духът на истината!) над него. Когато на нас ни се струва, че духовниците грешат, ние се заблуждаваме. Всъщност, това трябва да стане дълбоко вкоренено убеждение в нас, което да определя първичните ни реакции, изразяващи се с думите: „Да, отче.“, „Да бъде волята Божия, отче!“, потвърдени от делата ни. Такова смирение искам да постигна и аз с Божия помощ. И вярвам, че, ако аз се доверя на духовниците, Той ще ми помогне. „Вярвам, Господи! Помогни на неверието ми“ (Марк 9:24).
Мисля, че доверието и зависещото от него смирение са в основата на дорбите взаимоотношения между мирянин и духовник. И, ако то не е възникнало у нас непринудено, несъзнателно, то можем да заключим, че е добре да го оказваме съзнателно дотогава, докогато започнем без да се замисляме веднага и с радост да изпълняваме Божията воля, изразена чрез нашите отци, които неуморно се трудят пред Божието лице за нашето спасение. Да молим Преблагословения Бог Отец, Син и Свети Дух да даде на нас съвършено смирение пред тях, а тях да ги закриля и укрепява! Амин.

            




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lubovakoniamash - „Вярвам, Господи! Помогни на не...
28.07.2017 13:13
„Вярвам, Господи! Помогни на неверието ми“ (Марк 9:24).
Амин Руми!
цитирай
2. pravoslavie - Амин!
28.07.2017 13:47
Бог да ни помага, Дора! Поздрави!

Румяна
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pravoslavie
Категория: Поезия
Прочетен: 492275
Постинги: 325
Коментари: 195
Гласове: 394
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031