Ти пак пристигаш, моя есен.

На лятото помахваш с багрени листа.

То своя огън палещ някъде отнесе.

На тебе ти остави топлината от жарта.

Ти пак пристигаш благородна.

Богата. С пълни изби със блага.

И съзадаваш като даровит художник

пастелени пейзажи с мъничко тъга.

Ти пак пристигаш божидарна –

натежал от сок небесен плод.

Докосваш ме със поглед лъчезарен

и топъл като милувка на Госпὸд.