Не като из ведро, а като от сито.

Докосваха капки косите ми.

Дъжд милва цветята. Насити ги.

Снощи валя. Продължително.

И се чудиш защо не наля

нощна тъга във очите ми,

че сълзите си облак изля.

Снощи валя. Утешително.    

Два ангела в бели одежди

поливаха усърдно душите ни

с топли, небесни надежди.

Снощи валя. Умилително...