Докато внучетата карат колелца

по оживените алеи в парка;

докато аз ги цункам по огрените челца,

а из тревите никнат манатарки;

докато аз разбърквам реактив в петри

или дозирам нано праховете;

докато смирено мъдрите сестри

във манастира дават ни съвети;

докато баща ми се оплаква от плексит,

а майка ми пече му курабийки;

докато се вайкаме за резултата за Brexit

и хапваме си сладоледа на фунийки;

докато животът земен си минава

в разгара на обикновено лято,

Ти Боже, бдиш и наблюдаваш

всяка жива твар и всеки атом.

За Теб почивка, Свети, няма

от грижите за цялото творение,

затуй отдаваме Ти преголяма,

благодарност, чест и поклонение!