Носталгия  разпръсва по отминалия ден.

Заслушва се внимателно – дали не плача,

че мракът за тъгата е сгоден.

Да, вярно – за греховете ще заплача.

Ще укорявам себе си. Ще се виня.

Че житни семена пося нощес Сеяча,

а аз пожънах бурен през деня.

Ще се покая и ще се яви във непокоя

моят Ангел светъл и златисто рус.

Ще каже: “Христос воскресе, радост моя!

Прости ти милостивият Иисус.“