Постинг
26.02.2016 20:11 -
Но имам все още живот на земята
Понякога Господ ми дава крила.
Понякога Господ ме прави безплътна.
Зове ме при Себе Си. Казва: „Ела!“
И аз се възнасям щастлива от кръста.
О, миг на блаженство! О, мигове полет!
Душата ми плава в небесна лагуна.
И срещам свръхчистия, Божия поглед
- езерен изгрев през дивния юни.
Но имам все още живот на земята –
в молитва да страдам и с песен да хваля.
От кръста да лея кръв от ребрата
по листове бели и звънки кимвали.
Църквата и политиката
Изкуственият интелект: краят на човешкат...
Пролет в есента (Късен плод) (Една вечна...
Изкуственият интелект: краят на човешкат...
Пролет в есента (Късен плод) (Една вечна...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 394