Истина ви казвам:

Аз вече няма да пия от лозовия плод

 до оня ден, когато ще го пия нов царството Божие.

Марк. 14-25

Аз вече съм във есента –

топло лоно на обагрена сбъднатост.

В дланта уловена мечта

тупти с пулса жив на отвъдното.

В него есенни тихи слова –

натежали от грозде лозници –

акатист шептят в синева

пред престола на Бога Всевишни.

И поднасям Му вино покайно

на сърцето от святата чаша,

и молитва повтарям безкрайно:

Спаси, Господи, души наша!