Когато погледна снега и от ослепителната белота очи притворя,

аз се сещам за блясъка на Сина и Неговата слава на Тавора.

Когато очи към слънцето вдигна и от неговия огнен венец

просълзена премигна, аз се сещам за непристъпността на Отец.

Когато за любов зажадувам – малка като трохичка или необятна като степ,

аз Светия Дух сънувам, защото всички пътеки на сърцето ми водят към Теб.