в неделя 22-ра след Петдесетница.

Преп. Йоан Рилски Чудотворец, 1 номври (19 октомври ст. ст.)

Гората – многоцветен стъклопис

на залеза под морните лъчи блести.

Чуй, как, свети Иоане, всеки лист

и всеки ручей тук завета ти шепти.

Скалата помни. Пещерата знае

равноангелското твое житие,

подвига ти постнически и покаен

и молитвено богослужебно битие.

Но има ли достойни, преподобне,

сред върволицата от христиани,

които с почест кланят се на гроба ти

и които чеда твои да са назовани?

Завета ти, наставниче монахо,

кой следва в туй мамонско време,

в което даже просяци и сиромаси

ядат се - кой колко повече да вземе?

Сребролюбивата змия отрови

милиони български сърца,

а ти с отеческа любов гальовно

и благо казваш ни „чедца“?

Не е достоен, отче свети,

народа български за твоята любов.

Не следваше духовните съвети

и не заслужи монашеския ти покров.

Но заради малцината избрани,

заради праведниците незабележими,

моли се, застъпниче свети Иоане,

за нас на Бога непостижимий.

Гората като есенен витраж

в лъчите залезни потрепва.

Молитвите на нашия духовен страж

повтаря и настойчиво нашепва.