Когато любовта ми е утринна,

тя е пъпка от роза в екрю.

Над Твоята икона се свежда

и с нейното благоухание се насища.

Когато любовта ми е денна,

тя е слънчеви ярки зари.

В Светия Кръст се оглежда

и с неговия блясък блести.

Когато любовта ми е вечерна,

тя е каеща се монахиня,

пред Съдията смиром коленичила,

в черно расо и черна скуфия.

Когато любовта ми е нощна,

тя е спомен за Ниневия,

тя е лития с петохлебие,

тя е богомъдра паремия.

Любовта ми винаги си Ти.