„Бог е навсякъде в света,

но най-вече – на небето и в храма.“

св. прав. Иоан Кронщадски

За небето съвсем мъничко знаем.

Защото там никога не сме били.

Смътно, смътно предвкусваме рая

И го виждаме сякаш през гъсти мъгли.

Но на земята храмът е нему подобен.

Защото и тук Дух Божий цари.

Тук на престола е Синът Благоутробен.

Тук всяка душа и всяка плът Той цери.

И защо ме корите, задето във храма,

искам да бъда деня и нощта?

Грешна съм. И затуй пре-голяма

потребност имам от Милостта.

И когато товара греховен отнемеш

от мене, Ти Боже Иисусе Христе,

Ти на небето ще ме приемеш

и с Теб ще се видим „лице с лице“[i].

[i] "Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат. А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта" (1 Кор. 13:12-13).