С вечноцъфтящи плодове от книгата на твоите поучения, премъдри, 
услаждаш сърцата на бодро внимаващите, блажени; 
това е стълбица, издигаща душата от земята към небесната и пребъдваща слава 
за тези, които с вяра те почитат.

Кондак, глас 1

Празник е.

Звънят църковните камбани

отрадно още от разсъмване.

Подай ръка! Подай, свети Иоане,

по лествицата стръмна.

Че ние, днешните християни,

макар и маломощни,

от Бога също сме призвани

душите да обтжим.

Възможно е.

Възможно е от „Аз“- а да се отречеш,

от греховните нагласи и наслади.

Волята, с душата сраснала, да отсечеш,

жадувайки небесните награди.

Възможно е от земните богатства

душата си да отделиш

и по лествицата към небесно братство

от светци и ангели я устремиш.

Възможно е по благодатта Господня

душите морни да обтжим -

да достигнем до небето родно

и вовек със Тебе да останем, Боже.

Възможно е.

Амин.