Изминалият ден бе за душата ми разпятие.

Към Тебе, Господи, зовях във сетна изнемога.

Да ме приемеш, Милосърдни, в Твоите обятия,

че утешението ми е единствено във Бога.

И по молитвите на Богородица Ти възела развърза

със свемогъществото Си на Бога Живий.

И с помощта божествена, премъдра, бърза

на деня постави край чудесено дивен.

Сега се вслушвам в ромона дъждовен,

изпратен ми от Теб за упокоение,

във който чувам в шепот Твойто слово

и заспивам във жадуваното единение:

"Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя;" (Мат. 11:28).