Синьото ти не можах да зърна.

Ситни пръски в длан да събера.

Белия си лист във чайка да превърна.

В ноздрите си твоя дъх да побера.

Да докосна с поглед изгрев винен.

Бризът да превърна във псалтир.

Да намеря чудна раковина.

В нощите да влезе топъл мир.

На брега да си изпържим цаца –

току тъй Госптд не прави чудеса.

Да събирам в охлювчета раци.

Да дарявам слънце в северна коса.

Ех, пропуснах даровете морски!

Виж - трамваи пъплят из града.

Доста е и суетата хорска –

спарен тук и сухоземен е света.

Но звучи във храма “Алилуия!”

и сърцата ведри разцъфтяват,

и пои ги многозвучна струя,

и на рози райски се уподобяват.

Е, не е амвонът залив

и аналоите скали не са,

но духът ми като струна затрептява -

Бог и в храма прави чудеса.