По пътеките покайни на сърцето

ще вървя, ще се изкачвам, ще дерзая,

та разстоянието от земята до небето

да измина. И от преизподнята до рая.

През сълзите покайни в очите

ще гледам в посока небесна,

та сред тварния блясък на звездите

светлината нетварна да видя да блесне.

В тишината на душата смирена

ще се вслушвам с надежда и трепет,

та да чуя от Отца Родения

да ни зове с въжделения шепот:

дойдете вие, благословените на Отца Ми,

наследете царството, приготвено вам от създание мира.