Херувимска

Глас топъл, тих и многозвучен,

ни технически и ни научен,

а адажио на херувимска песен

бликна, трепна, леко се понесе

из кръвта на струнните ми вени,

в неразгадаемите, поетични мои гени,

за да бъде любовта ми възродена,

в нов стих-нестихващ преродена,

за да отдам на Тебе мойта почит,

на Тебе, наш Небесни Отче,

Пресветло, Вечно Озарение,

на Тебе слава, чест и поклонение!

При Тебе, Господи!

Господи, със Тебе искам да си поговоря

и в Твоя дом до късно да остана.

Духът ми като акварел да се разтвори

в мира Ти, щом вечер ирисова вън настане.

Зрънцата от атонската ми броеница

моленията покайни отброяват.

Пред Твойте неукоряващи зеници

за всяка грешчица се съкрушавам.

Зрънцата от атонската ми броеница,

виж - греховете опростени отброяват.

Пред Твойта благославяща десница

душата ми в блаженство се упокоява.



 

“Любовта – това е (Сам) Бог, а

          който иска да определи “какво” е Бог, той, като се показва сляп по ум,

          опитва се да измери пясъка в морската бездна.”

свети Иоан Лествичник

На деня стъпките утихват

на запад някъде поели...

Вечер кротко се усмихва

и целува мойто чело.

С тази вечер от небето

Господ нежно ме милува.

Аз се чудя във сърцето:

Как ли да Го именувам?

Бог Любов е преди всичко.

Той обича всички хора:

болни, здрави; зли, добрички;

в болниците и в затвора.

Бог е Сила, Светлина,

Път и Истина, Живот е,

Източник на добрина

и Спасител на човешки род е.

Бог е Правда, Съдия

и от Него много, много

трябва аз да се боя.

Ще ни съди всички строго.

О! Защо ли да умувам?

Аз обичам Го над всичко.

Стига ми, че ме милува

и това е всичко. Всичко!

 

Над иконите се свеждат перуники.

Камбаните отрадно зазвъняват.

В притвора пристъпва царствено владиката

и хорът от балкона празнично запява.

Ех, таз църковна красота и благост!...

Не искам никога от нея да се отделя,

дорде не видя, че прекрачвам прага

на Царството небесно и там да се вселя.

Че тука на Земята, Църквата е раят.

Отражение на Царството небесно

е орхидейната и перуникова омая

и тези хармонични литургични песни!

Но в тази мека полиелейна светлина,

сърдечно всички нека се помолим

за нашата отвъдна вечна бъднина

и спечелим Божията блага воля.

Княжево

Не искам Франция, Италия, Германия...

Не искам сладостите на живота.

Княжево е мойта Гетсимания.

То ще е и моята Голгота.

Животът ми ще е една молитва

към Бога и един дълбок поклон.

От тука към небето ще излитва

мойта песен. Княжево ще е и моят Елеон.

Есен край езерото

Кой над езерото, кой

разстла като воал прозирен

есенен свенлив покой

и унесе в сън ефира?

Кой стаения параклис

с пръски нежно ороси

и папури – жежки факли

във водата угаси?

Кой тополите облъхна

в тез вечерни часове?

С болка тихо кой въздъхна

зарад наш’те грехове?

Милосърдни Боже, тайно

бдиш над нас от небесата

и с камбанен звън покаен

влизаш тихо във сърцата.

Ти край езерото, Ти,

с Твоя мир от висините

наш’то кътче посети

и изпълни ни душите.