Молитва за словото   Зная, Господи, че моето слово е дар от Тебе, Предвечното Слово, Което сътвори всичко видимо и невидимо и, Което заради нашето изкупление се въплъти и стана човек. Зная, че Ти Си ми го дарил, за да общувам молитвено с Тебе – моя Небесен Отец, да Те славословя и величая, както Ангелите на небето; да общувам с моя ближен въз основа на началата на правдата, мира и любовта и, ако Си ми дал дори и частица талант – да я вложа и умножа в словесното творчество. Зная, че сме получили този дар, бидейки създадени по Твой образ и подобие. Но не зная какво е било онова истинно, девствено-чисто и свято слово, което е звъняло в райската градина и я е изпълвало с благозвучие. Колко неумело, непохватно, тъмно и грубо е станало то, бидейки осквернено от греха - грехът, който е поразил и сърцето човешко, от което излизат „зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули..." (Мат. 15:17-20). О, грешните и нещастни, ние, които, използвайки Твоя драгоценен дар, оскверняваме светия Ти образ в нас! Но какво е съкровището в моето сърце, Боже, и какво изнасям аз от него? О, да би било моето сърце оня алабастрен съд, от който жената в дома на Симон Прокажен възливаше върху Твоята глава миро от чист драгоценен нард, или да би било то оня съд с благовония, които жените мироносици бяха приготвили за многоизстрадалото Ти тяло. Тогава щедро бих възливала драгоценното словесно миро над Тебе, макар и то да е дар от Твоите дарове. Но какво би могло да бъде, Боже, моето слово, за да Ти го принеса като дар от Твоите дарове, неомрачено от моята греховност, на Тебе, Който чуваш и неизречените слова на нашите сърца? О, аз моля Светия Твой Дух, да очисти словото ми в пламъка на покаянието на моето сърце, да го изправи по Твоята правда и го напои с елея на благодарността и любовта към Тебе. И тъй облагодатено, то да се върне към Тебе, Отче мой и Царю мой, за да Те моли, благославя и величае, да се възлива то към Тебе като миро от чист драгоценен нард сега и всякога и во веки веков. Амин.

Пасхална молитва   Господи Иисусе Христе, Победителю на смъртта, Изкупителю на грешния и неверен човешки род, днес и на мене – нищата и негодна Твоя рабиня, сърцето ми от копнеж гори – да вляза и аз, Господи, в светозарната радост на Твоето Възкресение, да ме облее и мене светлината на Твоята слава и заедно с всички Твои приятели и Небесни сили да Те съзерцавам и величая. Дръзнах да пожелая тази радост, Господи, не защото я заслужавам, а защото се надявам на безкрайното Ти състрадание и милосърдие към каещите се грешници, от които съм и аз. И ето – през дългия и труден път на поста, през време на изкушения, каквито и Ти Самият изпита, че и безмерно по-големи изпита, аз възненавидях и ненавиждам и сега своето нерадение, нетърпеливост, своеумие, своеволие, леност, светскост и всичко, с което съм огорчила Теб и моите ближни. Кая се. И как да не се кая, Господи, когато Ти и заради мене, грешната, изпита мъченията на кръстната смърт, когато се жертва, за да ме примириш с моя Небесен Отец и ми отвориш небесния път към Него, да очистиш сърцето ми, за да проникне и се всели в него Светия Твой Дух? Обещавам да внимавам да не допускам повече греховете, породени от тези страсти и Те моля да изкорениш самите тези страсти. Моля Те, милосърдни мой Господи, избели омърсената ми дреха, превърни я в сватбена премяна и ме приеми и мене, като една от многото, намерени по кръстопътищата и поканени на Твоята трапеза. Приеми ме, милостиви Господарю мой, в Твоята Пасхална радост и аз ще Те съзерцавам, ще Ти пея, славословя и величая сега и всякога и вовеки веков. Амин.