Странни сме ние хората, Господи. И не само странни, но и глупави и горди. Някога Ти заповяда на нашите прародители да не ядат от плодовете на дървото за познаване на добро и зло посред райската градина и ясно им каза, че ако хапнат от тях бездруго ще умрат. А Те ядоха и умряха. И така се отделиха от Тебе. И не само те умряха, но и целият човешки род стана подвластен на смъртта. Сега на нас ясно ни казваш, че който яде Твоята плът и пие Твоята кръв, има живот вечен, и Ти ще го възкресиш в последния ден (ср. Иоан 6:54). А ние не ядем и не пием. Бягаме от църковната градина по чужди страни и пълним коремите си с рожкове. А накрая... накрая ще умрем завинаги и завинаги ще се окажем отделени от Тебе. Но да не бъде!

Странни сме ние хората, Господи. И не само странни, но и глупави и горди. Затова, смили се, Боже над нас, вразуми ни и ни смири, за да не бягаме повече от живота към смъртта. Да дойдем в църковната градина, да се завърнем в Твоя дом като покаяли се блудни синове и дъщери и да вкусим от Твоите страшни и животворящи Тайни, и останем при Тебе завинаги. Амин.