И така, Господ устрои това лято да отидем в манастирите на свети Иоаким и свети Гавриил.

Група християни тръгнахме сутринта от София и през Гюешево стигнахме до Крива Паланка, над която на около три километра североизточно в Осоговската планина в широколистна гора на местността Бабин дол се намира Осоговският манастир.

Направи ни впечатление, че е доста посещаван от миряни, може би най-вече заради близостта му с града.
Осоговската обител е основана от самия свети преподобни    Иоаким, който живял през XI-XII век. Родното му място не е известно, но се знае, че дошъл "во wбласть wсоговскую" и най-напред се спрял в село Градец, в дома на тамошния княз. Гредец е и днес съществуващо село в Паланешко. Князът дал прибежище на чужденеца и му посочил места по Сарандапорската река (Крива река), където може да се установи. Пустинникът си избрал една пещера в местността "Бабин дол" и там прекарал остатъкът от земния си път в пост и молитва. Тази пещера всъщност е първата обител, предхождаща големия манастир, изграден по-късно. След като св. Иоаким се упокоил в Господа, тялото му било намерено от ловци, които го погребали до пещерата и от време на време посещавали целебния гроб на светия отец. По времето на византийския император Мануил Комнин (1143-1180) свещеникът Теодор от Овчеполското село Осми дол, с монашеско име Теофан основал манастира на днешното му място и погребал в съградената от него манастирска църква мощите на светеца, които преди това бил открил по съновидение. Преподобни Йоаким му се явявал няколко пъти и му заповядвал да извади от земята нетленните му мощи. Теофан изпълнил заповедта на стареца. Много пъти преподобният опазвал по чудесен начин имота на своя манастир от грабеж. Той също така наставлявал като истински игумен манастирските братя, когато те правели грешки. След освобождението на България от византийско иго (1186 г.) преподобни Иоаким в сънно откровение предупредил, че българският цар Калоян ще посети манастира в деня на неговата памет и че братята са длъжни да го посрещнат. Тези и много други чудеса са ставали и стават по молитвите на този наш светец-чудотворец.

 Към средата на XVIII в. манастирът е изоставен по неизвестни причини. Османските власти дълго време не допускали светата обител да бъде възстановена, въпреки че разрешавали на християните да отбелязват храмовия празник. Едва през 1847 г. започва изграждането на голямата манастирска църква, която е осветена през 1851 г.
През втората половина на XIX век в манастира не винаги имало постоянно пребиваващи монаси. В момента той е мъжки действащ манастир, но пропуснахме да попитаме колко са неговите населници.

 Най-напред влязохме в малката църква „Рождество на Пресвета Богородица“, където се помолихме. Както вече казахме, тя първоначално е изградена в края на XII век от игумена на манастира Теофан, а в днешния си вид е вероятно от XIV в. Интериорът на църквата е изцяло покрит със съвременни стенописи. Иконостасът пази две забележителни икони, зографисвани вероятно от Христо Димитров, основоположника на Самоковската иконописна школа. В църквата има аязмо, от което, разбира се, пихме целебна вода.

По-късно отидохме в голямата църква, за да се поклоним и се помолим на светеца. Той ни освети иконите, които преди това си бяхме купили от църковното магазинче. Голямата манастирска църква е монументална каменна сграда и представлява трикорабна базилика с открита нартика (наподобаваща на тази в Рилския манастир) и с куполи. Храмът е изграден за четири години от изтъкнатия майстор Андрей Дамянов - Зографски от Дебърско. Стенописите са дело на зографа Димитър Антонов Попрадишки, който работи тук многократно заедно с иконописци от Дебърската школа.
Киворият до западния зид на храма съхранява мощите светеца.
Там до него стояхме дълго и всеки от нас отправи към свети Иоаким съкровените си молитви.

След поклонението ни в Осоговския манастир, отидохме до селскостопанския пазар на Крива Паланка. Първоначално изпитвах вътрешно недоволство от това решение на групата, защото целта на пътуването ни беше духовна, а не материална, но впоследствие се убедих, че купувайки домашно произведените стоки на тези хора, ние ги поощрявахме в производството на напълно чисти и натурални плодове, зеленчуци и въобще селскостопански продукти, каквито и в България вече рядко се намират. И така си тръгнахме от там с пълни торби плодове, зеленчуци и млечни продукти.

После тръгнахме към Лесновския манастир, който е разположен между градовете Кратово и Злетово, недалеч от село Лесново в югозападните падини на Осогово. До него ни заведе вълнообразен път, над който се виждаха планински пещери. Може би в една от тях се е подвизавал самият наш отец Гавриил.

През Средновековието Лесновският манастир е бил книжовно средище на българщината. Основан е или от св. Гавриил Лесновски през XI век, или през по-ранен период. Мощите на светеца са се намирали тук, преди да бъдат пренесени в църквата „Свети Апостоли“ в Търново. Манастирската църква е обновена през 1341 година и е посветена на свети Архангел Михаил, като зографисването продължава до 1349 година. По това време манастирът е подчинен на Хилендарския манастир на Атон. Обителта е действаща и през XVII и XVIII век, но в началото на XIX век запустява. Възстановена е през 1805 година от Теодосий, дотогава монах в Дечанския манастир. Последният  възобновител на манастира, на който се дължи днешния му вид, е йеромонах Гавриил Светогорец (по-късно Велички епископ), който идва тук през 1974 г. и е игумен на обителта до смъртта си в 1990 г. Когато дошъл тук, той намира манастира пуст и превърнат в стопански двор. През 1997 г. тук идва настоящият Брегалнишки митрополит Иларион, който, до избирането си за епархийски архиерей, е игумен на Лесновския манастир. От 1998 г. игумен е архим. Дамаскин, а братството, което е съставено от 9 монаха, се занимава както с духовна, така и със стопанска дейност. Манастирският комплекс днес представлява китно и подредено кътче, явно резултат от стопанския труд на монасите и израз на тяхното усърдие и естетически усет, но доколко в духовния и аскетически труд днешните монаси успяват да подражават на светия отшелник, това ние не можахме да разберем. По молитвите на св. преп. Гавриил Лесновски Господ да настави и ръководи в подвижническия живот днешните населници на светата обител!

Мислехме вече да си тръгваме, когато един от работниците в манастира ни насочи към друга близка света обител – манастира „Свети Пантелеймон“.

Старото село Пантелей се намирало северозападно от днешното му местонахождение в местността Трещеник. В негова близост била изградена църква, посветена на великомъченикът и целител Пантелеймон. По време на владеенето на султан Мехмед IV (1648-1687 г.) църквата е разрушена. През 1872 г. е изградена малката църква "Успение на Пресвета Богородица", а през 1885 г. и манастирът "Свети Пантелеймон". Оказа се, че в голямата манастирска църква под масичка с икони, на които се поклонихме, има аязмо. Човекът, който се грижеше за манастира ни даде да пием лековита вода, а после по наша молба ни и помаза с елей от кандилото под иконата на свети Пантелеймон. След туй отидохме и в малката църква и тъй като тогава беше 26 юли (13 юли ст. ст.) - Събор на св. Архангел Гавриил. Преп. Стефан Саваит. Икона на Пресв. Богородица „Достойно есть“, изпяхме на Пречистата Божия Майка „Достойно есть“ и много други песнопения и Я помолихме по нейните молитви и по молитвите на преподобните наши родни небожители свети Иоаким Осоговски и Гавриил Лесновски да просвети Господ нашия православен български народ, да го освести, настави и едини в Господа. Амин.

 Снимките - мои

Използвани източници:

1.  http://www.pravmladeji.org/node/1329

2.  http://www.pravoslavieto.com/life/08.16_sv_Joakim_Osogovski.htm

3.  http://svetimesta.com/

4.  http://www.kocani.gov.mk/linkovi/lokaliteti2.html