Чудя се, защо все още душата ти търси човешко сърце, в което да се приюти. В което е топло, уютно и светло, за да разцъфти. Нима не вярваш, че най-блажено за душата е в Божието сърце, в което човек още приживе намира рая? Може ли човешко сърце да дари благодат като Божията? Може ли човешко сърце да пребъдва във вярност като Божието? Може ли човешко сърце да бъде сигурна крепост като Божието? Или се опасяваш, че Господ няма да те приеме? Но Той е казал: „който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън” [Иоан 6:37].  Ако Го помолиш да те приеме, душата ти ще пребъдва в Неговото сърце много по-блажено и от плод в майчина утроба, и от младенец в люлка, и от невеста в съпружески дом. Но ние сме тези, които не разтварят сърцата си за Божията любов. Ние не чуваме Неговото тихо хлопане на дверите на нашите сърца. Не ли  затова някои от нас са нещастни, защото остават безответни на Божия зов? Няма щастие без взаимна любов между човека и Бога.