Pravoslavie :: За борбата с унинието

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.03.2014 09:48 - За борбата с унинието

Автор: pravoslavie Категория: Други

Прочетен: 2514 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 15.03.2014 12:44

За унинието (или както днес сме свикнали да го наричаме с медицинския термин депресия) светите Oтци може би са казали всичко. Те посочват и причините за тази страст, описват и състоянието, и поведението на обхванатия от униние човек, дават и съвети как да се борим срещу унинието и как да го победим. И все пак, когато човек лично е изпадал в това болестно състояние (а всяка страст е болест) и се е борил с него, му се струва, че споделянето на собствения му опит би могло да се окаже полезно за някой друг. Затова ще изложа накратко изводите, до които достигнах въз основа на опита и наблюденията си. 1. Когато човек изпадне в униние, трябва най-напред да се запита дали някои негови грехове не са причинили това душевно разстройство. Затова е добре да изследва предишните си дела, постъпки, намерения, желания, помисли и да изповяда всичко греховно пред духовния си отец. За да си отговорим на въпроса защо и как сме стигнали до това състояние, може да се обърнем към свети Макарий Велики, който, като силно духовно проницателен човек, насочва вниманието ни към това, че унинието зависи от нетърпеливостта, а нетърпеливостта от сластолюбието. Нужно е да се покаем пред Господа, за да се смили Той и ни прости греховете, причинили ни това душевно разстройство. 2. Ако сме изпаднали в тежко депресивно състояние, което има своето физиологично основание, не бива да се колебаем да се обърнем за помощ към компетентен лекар психиатър. Неговите предписания и съвети трябва да се изпълняват, така както тези на духовния отец. В тежки депресивни периоди подтиснатостта води и до колебливост, нерешителност, и плахост, поради което не можем да вземаме бързо решения в динамичното ежедневие или вземаме неправилни решения. Това води до още по-голяма подтиснатост и отпадналост и така се получава сякаш движение на духа надолу по спирала. От това състояние може да ни изведе честото изповядване, при което се каем за всяка допусната грешка и молим Господ да ни укрепи, както и причастяването със Светите Тайни, което поради съзнателното му приемане с вяра и упование на Господа е действително. Чрез него нашето единство със Спасителя става такова, каквото единство и живот има у Него и Отца. 3. Въпреки слабостта, отпадналостта, умората, безсилието, немощта, трябва да полагаме усилия да вършим ежедневните си задължения, за да не даваме възмажност на мрачните и отвлечени мисли да ни завладяват и още по-важно – да се молим усърдно. В това състояние внимателната и непрестанна молитва са възможни, въпреки че съсредоточаването по отношение на други неща може да е затруднено. Само с Божията милост и помощ е възможно да излезем от състоянието на униние и да не допускаме повече духът му да ни завладява. Затова на Него – милосърдния, благ и човеколюбив Бог – Отец, Син и Свети Дух отдаваме безмерно благодарение, чест и поклонение сега и всякога и вовеки веков. Амин.

Нагоре