За духовното ръководство днес бих могла да говоря от позицията на ръководена, а не на ръководеща, въз основа на най-малко 15 годишен опит. Ще започна с извода, който се потвърждава емпирично, че осъществяването на правилно духовно ръководство, при което миряните се вслушват в мнението, препоръките, съветите на свещениците и се съобразяват с тях в духовния си, а и в цялостния си живот, внася онази хармония в личния живот, в живота на семейството и на църковната общност, която е наша цел и желание.

Необходимостта и желанието на нас миряните да бъдем духовно ръководени произтичат от осъзнатата потребност да съобразяваме, съгласуваме нашата воля с Божията и осъзнатата недостатъчна способност да узнаваме Божията воля и Божия промисъл. Нашата слаба способност да узнаваме Божията воля е резултат от ограничеността и несъвършенството на човешката природа, която се намира в грехопаднало състояние. Степента, в която можем да познаем Божията воля зависи от степента на духовното ни израстване, усъвършенстване, на освещаване, на обожение. Затова всички ние, в различна степен, но винаги недостатъчно, можем да познаем Божиите воля и промисъл. По начало, свещениците и епископите ги познават в по-голяма пълнота, отколкото останалите хора. Това се дължи не само на по-големите познанания – теоретични и емпирични в духовната област, но най-вече на свещеническата и епископска благодат, която те получават от Светия Дух. Затова е напълно естествено и редно, когато изпитваме колебания и несигурност по отношение на решението, което трябва да вземем по даден проблем в нашия живот, ние да се допитваме до тях, като към хора богомъдри, способни да виждат по-ясно и по-надалече в духовната област. Никой не ни заставя да търсим тяхното мнение и съвети, нито да ги изпълняваме, което значи, че никой не ни отнема или ограничава свободната воля ( както някои неправилно допускат за нас, ако ние сме визираните в http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100656/catid,29/id,18774/view,article/ ). С течение на времето със самия си опит в духовния живот ние сами се убеждаваме в правилността на духовното ръководство, което получаваме, поради което доверието ни към духовниците укрепва и расте. Лично аз не съжалявам до сега за нищо, за което съм послушала отеца си, напротив, благодаря за всичките му съвети и насоки, които ми е давал. Обикновено скоро след изпълнението на съвета съм се убеждавала в неговата правилност с изключение на един случай, когато минаха няколко месеца и едва тогава разбрах, защо отецът ме беше посъветвал да постъпя така. Това ме кара още повече да му се доверявам и да се убеждавам в съвършеното устройство и живот на Църквата като Богочовешки организъм, в който има синхрон, хармония и любов в действията и цялостния живот на всичките й членове. Разбира се, при тези взаимоотношения всеки носи своята отговорност – християнинът, който търси съвет и то от определен свещеник, свещеникът, който дава съвет или не си позволява да даде съвет и отново християнинът, който може да приеме или отхвърли съвета или, ако не е получил съвет, сам да вземе решение. И това, съм сигурна, всеки от нас съзнава.

Когато търсим благословение от свещеника за нещо, ние искаме да се уверим, че това, което имаме намерение или желание да извършим е богоугодно. Както и по молитвите на свещеника да получим благословението на Самия Господ. Ако ние получим търсеното благословение, разбира се, се радваме, но и съзнаваме, че трябва да извършим предвижданото деяние така, както Господ очаква от нас, затова още повече се молим. Ако не получим благословение, е възможно да изпитаме моментно огорчение, раздразнение или дори да се зароди вътрешен протест. Но от опит знаем, че, ако потиснем тези душевни вълнения, ако пренебрегнем своето мнение и желание, което значи своето самолюбие и гордост и се смирим, то после настъпва такова умиротворение на душата, че радостта от него, от осъзнаването на това, че Божията воля е станала и наша воля, е не по-малко сладостна от радостта, която изпитваме, ако сме получили благославение. С такова разбирателство духовният път се изминава по-леко.

Пожелавам на всички православни християни да намерят свещеник и епископ, на които да могат да поверят ръководството на духовния си живот, които да са за тях несъмнени духовни авторитети, и пред които да благоговеят.

По молитвите на Пресветата Владичица наша Богородица и Приснодева Мария и на всички светии да даде Господ Бог здраве, духовна крепкост и преизобилна благодат на нашите духовници, за да можем под тяхното ръководство и с тяхна помощ да се спасят и нашите окаяни души. Амин.