Понякога съм се запитвала: “Какво е било, как са живeли човеците преди светите Тайнства да са били установени? Как щях да живея аз, ако се бях родила тогава?” И съм си мислела, че така, както душите на всички мъртви са слизали в ада, така и живите са страдали и стенели из земната пустиня, отделени от Бога заради първородния грях и личните си грехове и лишени от Божията благодат. О, горко ми, ако бях живяла тогава! Но благодарим Ти, Боже Милостиви, благодарим Ти, Спасителю наш, затуй, че за мъртвите отвори Рая, а за нас живите християни изпрати Утешителя - Светия Твой Дух, Който пребъдва в нас - изпълва ни, примирява ни с Теб всеки път, когато се каем, укрепява ни, освещава ни и ни пази от греха и сатаната чрез светите Тайнства.

Ако можехме в достатъчна мяра да осъзнаем какви блага ни дарява Църквата със светите Тайнства, ние нямаше да търсим благата нито в страните с по-висок жизнен стандарт, нито в лъскавите магазини, нито в привлекателните екскурзии в екзотични страни, а щяхме да ги намерим в Църквата. Колкото по-широко отваряме сърцата си, за да приемем благодатните дарове, колкото повече ги жадуваме, ценим, благодарим за тях и преумножаваме, толкова по-щедър е и Светият Дух към нас и ни обдарява богато. Затова и Господ казва: „всекиму, който има, ще се даде, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;” [Лука 19:26].

Първото ни общение с Бога се осъществява в светото Тайнство Кръщение.  В него Господ ни умива от първородния грях и от всички грехове, извършени от нас до този момент, и така се раждаме за нов, свят живот. В светото Миропомазание ние получаваме благодатта, която ни укрепява в духовния живот и ни дава сили да се борим с враговете на нашето спасение, да преуспяваме в християнските добродетели. Не винаги обаче човек може да осъзнае извършващото се в тези две тайнства, било то поради младенческата възраст, било то за жалост, както това понякога се случва, поради недостатъчна подготовка. Но по-късно, когато човек осъзнае какви дарове е получил от Бога в тези тайнства, той би следвало да се покае за това, че не ги е дооценил или не ги е използвал в достатъчна мяра за своето спасение и да благодари за тях Богу сърдечно. Като зрели хора, ние участваме в Тайнствата като напълно осъзнати личности и членове на тялото Христово. Участието ни в Тайнствата са наши напълно осмислени междуличностни отношения с Бога. И наистина, нима не сме осъзнавали, как е олеквало на душата ни, когато сме си тръгвали от изповед с опростени грехове, защото сме ги давали Гоподу да ги понесе, така както Той Самият иска? Нима не сме осъзнавали, че си тръгваме с преизпълени с любов сърца към Бога, Който ни е простил многото ни грехове? (“а комуто малко се прощава, той малко обича”[Лука 7:47]). Нима не сме си тръгвали с твърдата решимост да спазваме словото Му, да Му бъдем верни, да не Го огорчаваме повече с нищо? Нима не сме усещали след свето Причастие, как Господ със Своята „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“ [Гал. 5:22-23] пребъдва в нас и ние със същото пребъдваме в Него и във всеки Негов образ? Защото Господ Иисус Христос казва „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него" [Иоан. 6:56]. Нима не сме се убеждавали, че блаженството е взаимната любов между Бога и нас? Колко пъти след свето Причастие съм искала да изрека думите на свети цар Давид: „Вкусите и видите, яко благ Господь“ [Пс. 33:9], защото са истинни. Защото, ако ние дълбоко сме се покаяли, ако сме състрадавали на Господа в Неговите спасителни страдания, Той веднага ни дава Своята милост, топлина и сила. О, Той е промислил за всеки миг от нашия живот и ни е дал и светите тайнства Брак, и Елеосвещение. И така, чрез всички свети Тайнства получаваме всяка необходима ни благодат, за очистване, възраждане, изцеляване, укрепяване и освещаване. За да пребъдваме и тук на земята с Него - нашия Триединен Бог, а и на небето в пълнота в бъдещия век. Да бъде благословен и преблагословен нашия небесен Отец, Син и Свети Дух, Който се грижи за нашето спасение, укрепява ни в духовната борба, обдарява ни със Своята благодат, и Комуто отдаваме благодарение, слава, чест и поклонение сега и всякога, и вовеки веков! Амин.