Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.11.2013 19:42 - Метеора - светиня в скалната пустиня
Автор: pravoslavie Категория: Други   
Прочетен: 1923 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 06.12.2013 19:26


Благословен от Бога е гръцкият народ. Благословен е той още от времето на свети апостол Павел, защото от устата на самия първовърховен апостол той прие Христовото благовестие. Благословен е той, защото от него се разпространи Христовата вяра и сред други народи; защото пази и до днес земната градина на Божията Майка; защото пази и почита своите светини; защото заедно със Святая Русь пази и крепи Православната вяра на цялото човечество.

Не зная дали са изброими светите места в Гърция, но зная, че те са толкова много, че за мен е невъзможно да посетя всичките. Миналата събота и неделя обаче с Божие благословение с още две наши енорияши и други поклонници посетихме манастирския комплекс Метеора, който мнозина определят като втората по големина и по важност (след Света Гора) монашеска република.

Преди да стигнем до него минахме, разбира се, през Солун, където посетихме църквата „Св. вкмчк Димитър Солунски”. Поклонихме се на светеца, отправихме към него съкровени молитви за църквата ни и за нас самите, а после той изненадващо ни срещна с други наши енорияши, също като нас дошли да го почетат и му се помолят. Много се зарадвах на срещата и сега молитвено си пожелавам и на небето големият светец да ни събере при себе си. За радост успяхме да посетим и църквата „Свети Григорий Палама”, която в другите случаи, когато съм била в Солун, е била винаги затворена. Но слава Богу, този път великият исихаст и богослов ни прие охотно. Помолихме се и на него и продължихме към Метеора. По пътя минахме през параклиса на света преподобномъченица Параскева, където бях ходила и друг път. Припомнихме си житието й: Света Параскева приела монашество и пострадала за вярата си в Христа при царуването на Антонин (138-161). Тя била хвърлена в котел с кипящо масло и катран, но останала невредима. В очите на императора обаче, който присъствал на мъченията, попаднали пръски от кипящата течност и той ослепял. По негова молба мъченицата му дарувала отново зрение. Заради това чудо обикновено на иконите я изобразяват държаща очи. С чудесата, станали по време на нейните мъчения, тя обърнала много хора към вярата. Накрая мъченицата била посечена с меч. Оказа се, че всички поклонници от групата ни знаят за съвременното чудо, което тя сторила при преминаването на влак през скалистата местност, където сега се намира нейния параклис. Машинистът видял, че над движещия се влак се откъртила скала, но тя била задържана от жена, докато влакът премине. Машинистът разпознал в жената света Параскева и затова решил на това място да бъде издигнат параклис в нейна чест. Сега в параклиса има свети мощи и чудотворна икона на преподобната, пред които се помолихме.

Макар и да беше станало вече късно, се отбихме в едно ателие за изработка на икони. Персоналът беше много учтив и гостоприемен. Посрещнаха ни много радушно и ни раздадоха по едно номерче, което по-късно използвахме за томбола. Една от служителките – Лили от Перник ни запозна накратко с трите вида техники за рисуване на икони – ръчно, ръчно и машинно и само машинно. Първият вид се използва от монаси, след като са получили благословение и след специална подготовка – пост и молитви. Изработените от тях икони имат на гърба си червен сертификат и са най-скъпи. Иконите от втората група имат бял сертификат и бяха на достъпни за нас цени. Третата група бяха най-евтини. След това ни поканиха да си изберем и купим икони от ателието.  Аз купих няколко позлатени иконки с бял сертификат, сред които „Пресвета Богородица Седемстрелна” и „Пресвета Богородица - Неувяхващ цвят”. На „Пресвета Богородица Седемстрелна” Пресвета Божия Майка е изобразена сама със седем стрели, които пробождат сърцето й и които представляват седемте големи човешки гряха. А на „Пресвета Богородица - Неувяхващ цвят”, Тя е изобразена с Младенеца в цял ръст и с много красив розов цвят и житен клас. След като се върнахме в микробусчето, екскурзоводката ни разигра томбола с номерцата, които ни бяха раздали и четири или пет икони, които персоналът ни бе подарил. Решено бе номерцата да тегли най-малката поклонничка от групата - София – четиригодишно момиченце, русначе, родено в Москва и от две години живеещо с родителите си в Сандански. То пътуваше с баба си. Беше много общително. Говореше свободно и руски, и български и „превключваше“ моментално от единия на другия език, което ми се струваше феноменално. Номерцата бяха вече изтеглени, подаръците раздадени и последва дълга пауза, през която аз се натъжих, че на мене не ми се падна иконка. Тогава екскурзоводката каза: „Сега София ще изтегли номерчето за най-големия подарък.“ Аз духом се помолих горещо иконата да се падне на мен и наистина, София изтегли моето номерче и Божията Майка с Младенеца дойде при мен. Изпитах безмерна радост. Но малко след това, си помислих, че София, която изтегли нашите номерца, остана с празни ръчички. Реших, че като отидем на Метеора непременно ще купя и ще й подаря иконка от някой от манастирите.

Вече пристигнахме в Каламбака - малко симпатично градче в подножието на Метеора, където се настанихме в уютно хотелче. По стените му имаше икони, както и в други хотели в Гърция, което също свидетелства за благочестието на гръцкия народ, а от терасата се виждаха отвесни скали с вдълбани заоблени пещери в тях. Хората от персонала на хотела бяха скромни и учтиви. Сутринта се качихме на микробуса и се заизкачвахме към Метеора. Всеки един от манастирите от комплекса се намира на отвесна скала, подобна на кула, издигаща се в небето. До манастирите се стига по дървени, каменни или циментови стъпала.

Скоро пристигнахме в подножието на манастира „Свети Никола утешител“. Той е възникнал през първото десетилетие на XIV век. Силно ме привлече манастирската църквица - закътана и цялата в стенопис и дърворезба. Впечатлиха ме и тесните стълбички и коридорчета. В този манастирски уют човек би могъл да прекара целия си живот в непрестанна молитва. Сега в манастирите на Метеора обаче има нескончаем поток от поклонници, което е превърнало мястото за усамотение и богосъзерцание в твърде оживено място.

Вторият манастир, който посетихме, беше „Света Варвара“. Той е малък женски манастир, разположен на върха на висока отвесна скала. Основан е през първата половина на XVI в. от братята-монаси Йоасаф и Максим от Янина върху развалините на по-стар манастир, наричан "Русану". В него се намират частици от мощите на св. Варвара, св. Пантелеимон, св. Модестос и св. Прокопий, на които се поклонихме. От тук купих на София иконка на света Варвара. На нея светицата е изобразена с корона. Подарих я на детето, а то затича радостно към баба си като викаше: „Мне подарили! Мне подарили!“ Обясних на София, че може да допре иконката до мощите на св. Варвара и самата светица ще я освети. Тя така и направи, след което целуваше и гушкаше иконката. А в другите манастири, продължи да я допира до светите мощи и чудотворни икони. Аз не посмях да прекъсна този порив на пламенна детска вяра и стремеж към светостта, за да обясня, че не е нужно повече да се освещава иконката, но не се съмнявам, че бабата на София, която постоянно я поучаваше за нещо, ще я научи и на църковно благочиние.

След това посетихме манастира „Вси светии“. Той е създаден през средата на XІVв. от отшелника Варлаам, чието име се използва и като алтернативно название на обителта. Той построил няколко килии и малката църквица „Тримата светители”, посветена на св. Василий, св. Григорий и св. Йоан Златоуст. След смъртта му обаче манастирът западнал. Възобновяването на обителта е дело на двамата братя-йеромонаси Нектарий и Теофан от град Янина, които дошли в Метеора през 1510г. и на чиито свети мощи се поклонихме и ние.

Посетихме, разбира се, и манастира Свето Преображение Господне, наричан "Големият метеор", който е основан през 1340 г. от свети Атанасий Метеорски, чиято постницата се намира при входа на манастира.  В него има костница и музей. В този манастир се намира и оригиналната икона „Пресвета Богородица - Неувяхващ цвят”.

Тъй като манастирът „Свети Стефан“ – най-лесно достъпният, беше затворен, се отправихме към „Света Троица“ – най-трудно достъпния. Помолихме се в манастирската църква и се удивихме на гледката, над която се разпростира погледът от голямата височина. След туй си тръгнахме от Метеора с надеждата, че от висотата на скалната пустиня успяхме да се докоснем до Небето, успяхме да се докоснем до една светиня, създадена и опазена през вековете от православния гръцки народ, чиято вяра Господ да укрепява вовеки. Амин.





Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pravoslavie
Категория: Поезия
Прочетен: 492224
Постинги: 325
Коментари: 195
Гласове: 394
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031