Земният и небесен Созопол

            Тази седмица по Божия милост имах служебно задължение в Созопол. Едва ли има българин, който да не е ходил в този стар и нов черноморски курорт и едва ли има нужда да го описвам. Бих искала само да споделя мнението си, че той днес не само, че по нищо не отстъпва на гръцките курортни градчета, които през последните години съм посещавала, но дори ги превъзхожда. Всичко тук е изпипано и направено с добър вкус – и сградите, и улиците, потънали в зеленина и цветя, та дори уличните табелки. По улиците ухае на липа и трендафил, а край морето, което беше тихо и приветливо – на море. Магазинчетата са отрупани със стоки – дрехи, сувенири, произведения на изкуството и какво ли не. Цените – по-високи от тези във вътрешността на страната, но все пак достъпни. Такова изобилие на стоки не видях дори във Виена, която наскоро посетих. Нещо повече - в центъра на някогашната бляскава столица на Австроунгарската империя днес нерядко се срещат запуснати офиси и прашни витрини. Подобна гледка видях миналата година и в Солун. При това положение, при това изобилие на природни и материални блага, с които ни е обдарил Господ, бих се учудила, ако народопсихолозите днес твърдят, че чуждопоклонничеството (а може би и отцеругателството) е все още наша характерна черта. Дай Бог да сме я заличили от народопсихологичния си характер!

            Но най-голямото богатство на Созопол са светините, които се съхраняват в две от църквите му. В църквата „Св. св. Кирил и Методий“ - мощи, както се предполага, на свети Иоан Предтеча и Кръстител Господен, а в църквата „Св. Георги“ – мощи на св. ап. Андрей Първозвани, св. Иоан Рилски Чудотворец и частица от Кръста Господен. Тук е и старата църквица „Свети мъченик Зосима“, посветена на свети Зосима, воин Созополски, живял и приел мъченическа смърт заради вярата си в Христа през 2 век и чиято памет Светата Църква ще чества съвсем скоро (02.07/19.06). За жалост, плажовете, магазините и заведенията се оказват по-привлекателни за летуващите тук и само единични поклонници и единични туристически групи, главно руснаци, влизат в църквите, за да се поклонят на светините и се помолят. Такива сме ние днес – грижим се за телесното си здраве, телесната красота, телесния комфорт и оцеляване и небрежим за душевното си здраве, душевната красота и душевното си спасение. (А нали в покайния канон на Господа Иисуса Христа е казано: „Не уповай, душе моя, на телесное здравие и на скоромимоходящую красоту, видиши бо яко сильнии и младии умирают; но возопий: помолуй мя, Христе Боже, недостойнаго.“) Дори забравяме да благодарим на Бога за Неговите изобилни щедрости към нас, от които се ползваме. А нашите небесни застъпници не забравят за нас: свети Иоан Предтеча – най-големият между родените от жени (срв. Мат. 11:11), този, който се удостои да се докосне до главата на Господа, който призоваваше, но и сам правеше прави пътеките Му; свети Андрей Първозвани – този, който пръв последва Господ Иисус Христос, просветителят на Черноморието; свети Иоан Рилски – небесният закрилник на целия български народ; свети мъченик Зосима – един от първите, които изповядаха и пострадаха за Христа. Какво да ви кажем, скъпи наши небесни застъпници? - Молете Господ, пред Когото предстоите непрестанно да направи така, че да чуем сред монотонния шум на морските вълни и сред приятната и неприятна, а понякога и душегубна музика на заведенията вашия тих, приканващ зов – да се завърнем във вашите обятия като разкаяли се блудни синове и дъщери и останем в подножието на вашите нозе дотогава, докато Господ и на небето милостно ни приобщи към вас, за да Му благодарим и отдаваме почит, да Го славим и величаем заедно, Него – нашия Бог Отец, Син и Дух Свети сега и всякога и во веки веков. Амин.