Господнето възнесение и нашето възнесение

Днес, денят на Господнето възнесение, е ден на радост и тържество, ден на отворените небесни двери за човешките души, ден на въздигането на човешкото естество редом до Божието естество. Днес средните ангелски чинове удивени питат за Господ Иисус Христос: "Кой е тоя Цар, Който идва тук с тялото Си и с кървава риза?”. А архангел Гавриил им отговаря: "Това е нашият силен Господ, Който победи дявола и проля кръвта Си за спасението на човешкия род. Излезте да Го посрещнете”.

Безмерно благодарение, слава, чест и поклонение Ти дължим, Господи Иисусе Христе, Творче наш и Спасителю наш, затуй, че ни възлюби толкова много, че понизи Себе Си като прие човешката природа с изключение на греха, прие униженията и мъките на кръстната смърт, за да изкупиш греховете ни, възнесе се на небесата и седна отдясно на Отца, за да приготвиш място на небето за „отпадналото човешко естество, затваряно в земната преизподня “(вж. Октоих, глас 8, неделен утринен канон 2, песен 1, тропар 2) и ни изпрати Утешителя – Светия Твой Дух.

Днес Господ ни показва пътя, по който би трябвало да се възнесем и мястото, което би трябвало да заемем с тяло и душа – на небето отдясно на Бога. Но, ако нашите души и сърца пак тегнат надолу към земята, ако робуваме на нея, ако я считаме за своя родина и забравяме за небесната ни родина, ако прилепили се към земното, се оставяме да ни отнесат и вълните на виртуалните бързеи надолу към мътните реки и морета на модерната масова култура и субкултурите, на суетата и лъжата, към властолюбиви и користни стремежи, към дребнави словопрения и безсмислени забавления, то как ще се възнесем при Отца?  Св. ап. Павел ни казва: "И тъй, ако сте възкръснали заедно с Христа, търсете това, що е горе, дето Христос седи отдясно на Бога; за небесното мислете, а не за земното. Защото вие умряхте, и вашият живот е скрит с Христа в Бога, a кога се яви Христос, вашият живот, тогава и вие ще се явите с Него в слава."(Кол. 3:1-4).

Няма по-голяма тежест от тежестта на греха, която ни приковава към земната преизподня. Но Господ ни е дал покаянието, което ни освобождава от тежестта на греха, очиства ни от самия грях. Нека си спомним за блажени Йероним, който живял в Палестина и се подвизавал във Витлеемската пещера, където се е родил нашият Спасител. На Рождество Христово блажени Йероним имал чудно видение. Явил му се Иисус Христос като Младенец и го запитал: “Йерониме, сега, когато всички ми подаряват по нещо, ти какво ще ми дадеш?” “Добродетелите и молитвите си!”  отговорил блажени Йероним. “Това добре, но какво друго още?” “Сърцето си, душата си и цял себе си!” “И това приемам, но Аз искам още нещо от тебе!” “Но какво друго мога да Ти поднеса, Господи?”  недоумявал подвижникът. “Дай ми греховете си!” Блажени Йероним съкрушено започнал да плаче и попитал през сълзи: “И за какво са Ти, Господи, греховете ми?”  “Аз искам да ги взема върху Себе Си!” Какво по-хубаво от това – Всесилният да понесе греховете ни и да ги обезсили, а на нас да стане леко, леко на душата... И тя с ангелска лекота да се възнесе в Царството Божие. Блажени тези, които още тук на земята са станали ангели в плът, станали са причастници на небесния живот!

Св. Йоан Златоуст също ни казва: “Покаянието отваря за човека небето, завежда го в рая, побеждава дявола. Грешен ли си? Не се отчайвай! Ако всеки ден съгрешаваш, всеки ден принасяй покаяние!”

Затова, благоволи и за нас, Господи, със силата на Светото Покаяние и Светото Причащение да се възнесат днес и нашите души на небето, където се възнесе Ти – отдясно на Отца! И дай ни всичко, което ни е потребно за живот вечен, за да можем и ние при второто славно Твое пришествие да се възнесем с тяло и душа и посрещнем на облаци Тебе – нашия Спасител, да пребъдваме вечно в Твоята слава, да Те величаем и благославяме заедно с Безначалния Твой Отец и Пресветия, и Благ и Животворящ Дух вовеки веков. Амин.