Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.06.2013 07:00 - В памет на отец Сергий (Язаджиев)
Автор: pravoslavie Категория: Други   
Прочетен: 2295 Коментари: 0 Гласове:
0



На днешния ден преди пет години се престави в Господа отец архимандрит Сергий (Язаджиев) – големият български богослов, верен служител на Светата Църква и ревностен защитник на Православието.

Много са духовните чеда на отец Сергий. Някои от тях вероятно са се изповядвали при него в продължение на дълги години и са запазили много ярки и поучителни спомени за него.

Аз лично съм една от малкото, които бяхме облагодетелствани да останам под негово духовно ръководство до края на живота му, макар че аз тогава бях новоначална и духовно неукрепнала в църквата. Нямам друг отговор на въпроса, на какво се дължеше тази моя привилегия, освен този, че баща ми беше много близък, може би най-близък с него в духовно отношение през последните 14 години от живота на отец Сергий. Като новоначална аз не можех не само да оценя, но и да добия пълна и точна представа за богословските трудове и църковното служение на моя отец, но можах да усетя неговата дълбока пастирска загриженост и бащинска любов към нас, неговата богомъдрост и отговорност пред Бога за нашите души.

Когато му разказвах за моите проблеми в живота, той не толкова поучително, колкото сякаш умолително ми казваше: „Смирявайте се. Смирявайте се.“ О, да бихме знаели ние, колко нещастия и беди ни връхлитат в живота от нашето несмирение, т.е. гордост, ние бихме се смирили овреме, за да ги избегнем. Но на нас винаги ни се струва, че ние знаем най-много, ние сме прави, нашето мнение трябва да се слуша, нашите желания да се изпълняват... А и колко от нас след това казват "Добре ми е, че пострадах, та да се науча на Твоите наредби." (Пс. 118:71). И да бихме знаели, колко неудачи в духовния ни живот се дължат също на гордостта и всички родени от нея страсти – самолюбие, самомнение, тщеславие, властолюбие, честолюбие, славолюбие, ние бихме повели най-безпощадна борба с тях. Впрочем, така ни учат всички свети отци. Но отец Сергий не само ни поучаваше и наставляваше в духа на светоотеческото учение, той страдаше заедно с нас, когато грешахме. Защо толкова страдаше отец Сергий? Защото много обичаше Триединия Бог, а и нас обичаше. Затова всеки път, когато любимият Бог беше накърняван от любимите чеда, сърцето му се късаше. Сега бих искала да го успокоя, да му кажа, че вече укрепнахме, стоим твърдо в светата православна вяра и се молим за упокоение на неговата душа. Но и вярваме, че той е близо до Бога и също се моли за нас – неговите чеда.
Моля те, мили отец Сергий, моли Бога с една от любимите ти кратки молитви: „Господи, дай им сили да претърпят до край.“ Амин.





Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pravoslavie
Категория: Поезия
Прочетен: 492369
Постинги: 325
Коментари: 195
Гласове: 394
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031