Молим се в храма съборно
и съборно на Тебе съслужим.
Хвалим, благословим умотворно.

Носиш дъх на небе -
полъх, който струи през миглите ми,
докосва струните на душата ми

 Не бездна с лабиринти, а простор;
не дисонанс, а акорд в мажор;
не перла със сърце от песъчинка,

Ако можех със сетивата на душата си
да усетя непосредствената Твоя близост,
бих била абсолютно блажена.

Ти пак пристигаш, моя есен.
На лятото помахваш с багрени листа.
То своя огън палещ някъде отнесе.

Щастлива съм, когато съм покорна.
Когато с обич Твоите нозе целувам
и благодаря сърдечно, неуморно