Ти си в тихия есенен дъжд.
Със ситни капчици ме осветяваш.
Като свят пустиножителен мъж,

Следобедна, унесена и есенна
седя на пейката в църковната градина –
небесно-земна слънчева импресия,

за изобилните земни блага,
с които щедро ни даряваш.
Не предаваш на печал и тъга

Есен е. Кротко-дъждовна.
Душата ми пълни с води.
Светотроично-любовни